Той не смееше да си пусне Шопен.
За разлика от мен.
Той имаше проблеми със стомаха...
Не Шопен, а човекът, за когото ще ви разкажа.

Някакво насекомо се бе настанило в стомаха му, усещаше как то се движи, стига нагоре до слънчевия сплит, после се спуска надолу, леко вляво, към сърцето.
"Май съм преял с поезия", помисли си и се захвана с ежедневното.
Надигна се от леглото, в което цял ден се бе търкалял, затътри крака към кухнята, извади бутилка уиски от шкафа и отпи една голяма глътка. Попита се дали това ще помогне. После се престори, че то винаги помага.
Липсваха му нормалните сутрини, в които се носи ароматът на кафе, сапун, парфюм, никакво време за отчаяние. А сега дори жилетът не успява да нацели формата на лицето му, да го разпознае.

www.bulevardi.bg