Той не смееше да си пусне Шопен.За разлика от мен.Той имаше проблеми със стомаха...Не Шопен, а човекът, за когото ще ви разкажа.Някакво насекомо се бе настанило в стомаха му, усещаше как то се движи, стига нагоре до слънчевия сплит, после се спуска надолу, леко вляво, към сърцето."Май съм преял с поезия", помисли си и се захвана с ежедневното.Надигна се от леглото, в което цял ден се бе търкалял, затътри крака към кухнята, извади бутилка уиски от шкафа и отпи една голяма глътка. Попита се дали това ще помогне. После се престори, че то винаги помага. Липсваха му нормалните сутрини, в които се носи ароматът на кафе, сапун, парфюм, никакво време за отчаяние. А сега дори жилетът не успява да нацели формата на лицето му, да го разпознае. www.bulevardi.bg